Последната голяма отделителна система – това е дихателната система. Дихателната система – това е втората резервна отделителна система, първата резервна отделителна система е кожата.
Дихателната система извежда всичките ненужни газове в процеса на газовия обмен. От гледна точка на газовете, тя разбира се е основна отделителна система, ние я нарекохме допълнителна отделителна система от гледна точка на извеждането на шлаки и токсини.
Нека накратко да погледнем устройството на дихателната система.
Нос, носоглътка, гръклян, трахея, бронхи и алвеоли. Започва от носа, после е носоглътката, трахеята, една голяма «тръба», после тя се разклонява на по-малки, бронхи. Най-малките бронхи се наричат бронхиоли, които са много тънки тръбички и са изключително много. И всяка от тези тръбички завършва с «торбичка», която се нарича алвеола, и това са вече дробовете. Алвеолите са много малки по-размери, практически микроскопически. В алвеолите се намира въздух, а обвивката на алвеолата е покрита с голямо количество кръвоносни съдове, и там протича обмяната между въздуха и кръвта на стените на алвеолата. По-този начин се получава газообмяната между въздуха и кръвта. На човек му трябва кислород за окислителните процеси в тялото, а въглеродния диоксид, който е остатък от тези процеси, е необходимо да бъде извеждан от тялото. Кислород тялото получава от въздуха, а въглероден диоксид извежда, този процес се нарича дишане.
Когато дишаме с въздух, освен кислород, там има и азот. Съдържанието във въздуха на азот е приблизително 80%. Официално се смята, че азота не се усвоява, обаче има изследвания, които показват че азота е необходим във въздуха. При положение, че азота не е нужен, тогава той може да бъде заменен с някой друг инертен газ. В процеса на изследванията, се оказало, че при липса на азот, хората започнали да се чувстват лошо и неразположени и веднага е станало ясно че азота играе роля в газообмяната на тялото и че той заедно с кислорода също се усвоява. Предполага се, също така, че азота играе важна роля за симбиотната микрофлора, в процеса на производството на белтъци.
Замърсяване и чистене на дробовете.
Освен чист въздух, ние може да вдишваме и замърсен въздух. В този въздух, може да има както микроскопични частици, така и големи частици от всевъзможни замърсявания, прах и бактерии. В дихателната система съществуват няколко нива на защита от замърсявания. Първо ниво- това е лигавицата на носа, носоглътката, гръкляна. Когато кихаме, това е именно първото ниво на защита от замърсявания. Второ ниво – това е защита от бактерии, които се намират във въздуха. Когато вдишваме, замърсяванията попадат на лигавицата на носа, носоглътката и гръкляна. Там има тъй наречения лимфоцитен пръстен, който се състои от сливиците и малко по-надолу от тях е съсредоточена площ от същата тъкан, от която се състоят и сливиците, не толкова издадена, но по-голяма по площ. Задачата на пръстена е да хваща и унищожава бактериите които попадат чрез въздуха, в случай че те не ни трябват. Третото ниво на защита – ако някакви частици са стигнали до бронхите, до алвеолите те практически не достигат. На лигавицата на бронхите, има власинки, които постоянно се движат, и ако има замърсявания, които са стигнали до по-малките бронхи, власинките ги придвижват в посока по-големите бронхи. От по-големите бронхи, замърсяванията се придвижват към трахеята, от която човек вече може замърсяването, ако то е прилично количество, да го изкашля. Съответно, ако говорим за някакво механическо или химическо замърсяване, върви процес на постоянно чистене. Добър пример е „кашлицата на пушачите“. Когато човек пуши, никотина отива в кръвта, а различните смоли в кръвта не отиват, а попадат на стените на бронхите. Оттам те се транспортират към трахеята и гръкляна, човека започва да кашля, за да може да изведе навън натрупаните замърсявания. По-този начин дробовете се чистят от по-големите замърсявания във въздуха. Във въздуха, обаче, може да има и вещества, които са много малки, тогава те могат да минават през бронхите и да попадат в кръвта, например никотина от цигарите лесно преминава, различни вещества от друг вид „треви“ също лесно попадат в кръвта, също така и много фини химически елементи. Когато веществата вече са в кръвта, тогава за тяхното извеждане вече отговарят основните отделителни системи.
Дихателната система, освен от замърсяванията, които идват от въздуха, може да чисти тялото от шлаки и токсини, дошли от червата. И тялото на хората, често регулярно използва дихателната система за такива почиствания, тъй като тялото има нужда от такова чистене, а дихателната система има такава възможност. Как става това? Дихателната система от кръвта извежда слуз и токсини. На всички им са добре познати настинките, които тялото от време на време стартира. Защо от време на време? Допълнителните отделителни системи, към които приспада и дихателната система, за разлика от основните отделителни системи (които работят постоянно), се включват от време на време, така да го кажем, когато решат, че искат да помогнат. Като погледнем, колко често човек боледува от настинки, може да видим доколко активно дихателната система участва в чистенето на тялото от натрупващата се слуз. Има хора, при които това се случва регулярно, съответно, от настинки те ще боледуват по-често. По-този начин, състоянието на тялото им ще е по-добро, разбира се по време на настинките те се чувстват дискомфортно, но след настинката тялото малко се е поизчистило от натрупаната слуз. И има хора, при които не зависимо от това, че тялото видимо се нуждае от чистене, практически не боледуват от настинки, което говори, че при тях дихателната система въобще не иска да работи като отделителна система. Ситуацията до-някъде е сходна с тази, която наблюдавахме при кожата, където разглеждахме методи, как да накараме кожата да работи като отделителна система. Обаче, в дадения случай, като говорим за дихателната система, не е удачно да караме насила, тя да работи като отделителна система, защото капацитета и е много по-малък от тази на кожата, и е по-важно тя да си изпълнява нейните основни функции свързани с газообмяната. Но все пак, при хора, при които са се натрупали много замърсявания в дихателната система, има смисъл да се изчисти самата дихателна система. Често се събират замърсявания в синусите, основно слуз, която с времето става на гной и предизвиква възпалителни процеси, тъй като е инфектирана с бактерии. Както знаем, от предишните материали, че слузта практически винаги е заразена с бактерии, с изключение на слузта, която е в подкожната мазнина, там тя е стерилно запечатана, а всичката слуз, която има контакт с въздуха е инфектирана с бактерии и много лесно предизвиква възпаления.
Какво може да се направи за да се чисти дихателната система?
Разбира се, дихателната система има възможността да се чисти сама. При хората, които постоянно боледуват от настинки, е важно да разбират, че настинките започват не в дихателната система, а в червата. Ако изчистим червата от слузта, ще се премахне причината за настинките и остава само да се изчисти самата дихателна система от вече натрупаните в нея замърсявания. Тоест, процесите на чистене си вървят сами. При положение, че искаме да ускорим процеса, какво може да направим?
Първо, всякакви нагряващи процедури помагат, защото усилват кръвообращението и всички процеси, които вървят в тялото се засилват. При спортуване, когато имаме активна физическа дейност, също се засилва кръвообращението и очистителните процеси.
Много полезни са всички слузоразреждащи продукти, основно люти продукти – лук, чесън, пипер и т.н. Тези продукти помагат за разреждането на слузта и тя вече по-лесно се извежда от тялото.
Също така, е полезно да се пие много топла вода, защото тя помага за разреждането на слузта.
Полезни са всички локални процедури: инхалации и промивки с ефирни масла и лекарствени билки, те по-същия начин помагат за разреждането на слузта и извеждането и навън. Също така, често се използват лекарствени капки, които да засилват отделителната функция на дихателната система. Често тези капки са направени от билки, например от каланхое и цикламен.
За подобряването на работата на дихателната система може да се използват и дихателни практики, които могат да се разделят на две категории, практики, които усилват дишането и практики, които забавят дишането. Много добър пример е холотропното дишане, където много бързо се диша, съответно кръвообращението се ускорява и всички процеси също се ускоряват. Практиките, които са свързани със задържане на дишането са многобройни. Тук са и повечето практики от йогата – пранаямите
Смисъла на практиките със задържането на дишането е, че ние осъзнато понижаваме концентрацията на кислород, който получаваме от въздуха, и повишаваме концентрацията на въглероден диоксид в кръвта, което води до дразнене на дихателния център в мозъка. Мозъка, съответно дава команда на дробовете да работят по-качествено и ако ние продължаваме така да дишаме така, мозъка продължава да дава команди и дробовете, бронхите и цялата дихателна система започва активно да се чисти и възстановява. Когато, например се спортува високо в планината, където има по-малко кислород, също се получава подобен ефект за дихателната система.
Практиките по задържане на дишането, като цяло са доста по-ефективни отколкото практиките свързани с ускоряване на дишането.
Случва се тялото, освен от слуз и шлаки, да се чисти и от токсини, чрез дихателната система. Тогава, често се появява някаква специфична миризма на въздуха, които издишва човека. Тук става въпрос за миризма, не само от устата, а от въздуха, който се издишва, тоест и на въздуха, който излиза от носа. Например, ако човек, яде много големи количества меса и има процеси на гниене на месото, част от токсините, които се образуват в резултат на гнилостните процеси ще излизат в това число и през носа.
Постоянното извеждане на токсини чрез дихателната система, може да доведе до различни бронхо спастични процеси. Класически пример – това е бронхиалната астма. Токсините, извеждани, от дихателната система, минавайки през нея предизвикват съответните симптоми и спазми. Разбира се, за тялото е добре да има процес на чистене, но на хората им е дискомфортно, тъй като дишането е затруднено. Когато има такива бронхоспазми, има и методи как да се облекчи състоянието. Един от методите – това е студена вода или въздух. Когато, например се поливаме със хладка или студена вода, кръвоносните съдове по периферията на тялото се свиват, а бронхите се разширяват. Същото важи и когато на вън е студено, например зимата, човек излиза навън и диша студен въздух, след което дишането се подобрява, бронхите се разширяват и дихателната система много по-добре започва да извежда замърсяванията навън. Друг метод – това е схемата за задържане на дишане, която разглеждахме преди малко. Най-лесния вариант, е когато се диша в хартиена торбичка, тогава въздуха, който диша човека, с всяко вдишване се обогатява с въглероден диоксид, съответно и в кръвта нивата скачат, тогава мозъка дава сигнал да се разширят всички бронхи за по-ефективна работа.
Разбира се, когато токсини се извеждат навън чрез дихателната система, това говори, че като цяло в тялото има много токсини, и е необходимо да се чисти цялото тяло.
Обикновено, хората си мислят, че на улицата, въздуха е най-замърсен, защото има много автомобили, фабрики, прах и т.н. Но, отвореното пространство, си е отворено пространство, много е голямо. Силно е замърсен въздуха, който непосредствено излиза от ауспусите на автомобилите например, но стига да се отдалечим, например на 100 метра от пътя и ситуацията вече е различна. Хората, повечето време се намират в помещения. И точно тук, повече хора не знаят, че вредата от стоенето в затворени помещения, може да е по-голяма отколкото даже стоенето непосредствено до пътища с натоварено автомобилно движение. Работата е там, че практически всички повърхности на съвременните помещения – стени, декорации, таван, под, мебели, всички те са основно от ненатурални елементи, а от изкуствени синтетични. Отгоре на това, често изкуствените покрития и предмети са направени от вещества, които с времето се разлагат или в тях химическите процеси още не са приключили и могат да отделят токсични вещества във въздуха. Един добър пример за това са ПВЦ дограмите (ПВЦ – поливинилхлорид). В поливинилхлорид, в Германия, са се превърнали, остатъците от неизползвани от немците отровни бойни газове по време на Втората Световна Война. Тези газове, са стояли на складове няколко десетилетия, след което е трябвало да ги утилизират, и като отваряли контейнерите, вместо газове намерили това вещество – поливинилхлорид. Осъществила се е полимеризация на тези газове, обаче често полимеризацията не е завършена на 100% и може когато вече е произведена ПВЦ дограмата, да изпуска отровни газове във въздуха. В дадения случай с ПВЦ дограмата например, се предполага, че след производството и, може да изпуска отрови в продължение на половин година, след което тази полимеризация вече е приключила. Изхвърлянето на токсични вещества във въздуха важи и за повечето съвременни методи за обработка на повърхности – бои, лакове и т.н., затова е важно колкото се може по-често да се проветряват помещенията в които се намираме, особено ако наскоро е имало ремонт. Ако се усеща някаква миризма във въздуха, например от новите мебели, това означава, че концентрацията на вещества във въздуха е изключително голяма.
За да може допълнително да се пречисти въздуха в помещенията, може да се използва и йонизатор за въздух. Йонизаторите на въздуха, насищат въздуха с отрицателно заредени йони. Тези йони имат способността да се свързват с положително заредените частици на мръсотията и химическите вещества във въздуха и да падат надолу, тоест помагат за изчистване на въздуха.