Тази статия е част от поредицата статии за работата на червата. В миналата статия разгледахме два типа реакции на червата в резултат на замърсяване, тоест хранене с неестествена храна. Единия тип реакция, най-разпространения – забавяне на работата на червата или тъй наречения бавен метаболизъм, и другия тип реакция – хиперактивност на червата, тоест ускорена работа или бърз метаболизъм.

Чистене на червата при хиперактивност

Както споменахме в предишната статия, хората с хиперактивни черва се срещат доста по-рядко от хората със забавена работа на червата. При хората с хиперактивни черва, ситуацията с чистенето на червата е доста по-лесна отколкото при забавените черва. Тук е достатъчно само да се намали текущото замърсяване, тоест да се елиминира най-вече химическата и синтетическата храна, да се намали максимално възможно термически обработената храна (както растителна, така и животинска). Намаляването на термически обработената храна се извършва до физиологически потребния телесен минимум. Да напомним, че средно-статистически хората консумират в пъти повече храна, отколкото е необходимо на тялото, някъде около 4-5 пъти повече от необходимото.

Съответно, намаляваме замърсяването като елиминирате химическата храна, термически обработената храна намаляваме до минимум, обикновено, като за начало е достатъчно да се намали нейната консумацията на един път дневно (например на обяд). Едновременно с това увеличаваме храната която стимулира очистителните процеси – това са зеленчуковите салати, плодове, сокове, смутита.

При хиперактивните черва, в повечето случаи, такива промени са достатъчни за да може активно да започнат очистителните процеси. Следва да се има предвид, че активността на червата на фона на очистителните процеси може още повече да се засили, тоест при положение, че човек преди да направи промените е ходил по голяма нужда 4 пъти на ден, сега е възможно количеството посещения на тоалетната да се увеличи двойно. Това е нормално, и тези процеси продължават само докато вървят активно очистителните процеси, докато червата изкарат натрупаната слуз, след което, работата им се нормализира. Разбира се, честото посещение на тоалетната води до някакво затрудняване в ежедневието, но в дадения случай, тези хора са просто щастливци, защото те могат само чрез промяна в храненето, без да им се налага да използват допълнителни методи, да оправят състоянието на червата и то за много кратък период, седмици или няколко месеца.

Чистене на червата при бавни черва

Това е най-разпространената реакция на червата, когато тяхната работа е затруднена поради силно замърсяване и мускулатурата е слаба. Нека да си припомним от предишната статия, където разглеждахме причините поради които се забавя работата на червата: едната причина е, че червата са силно замърсени със слуз, а другата причина е, че мускулатурата на червата е изтощена, или едновременно и двете. Тук следва да отбележим, при условие че червата са замърсени, но, при това мускулатурата на червата е силна, тогава даже на фона на силното замърсяване на червата, ако намалим замърсяването от храната и въведем зеленчуковите салати, буквално за броени дни червата започват активно да се чистят, ако преди това човек е ходил по голяма нужда един път на 2 дена, буквално за дни той започва да ходи по 2-3 пъти на ден. Съвсем различна е обаче ситуацията, когато мускулатурата на червата е слаба и изтощена. При тези хора, ситуацията е много по-сложна. Ако приложим същата методика за чистене както при бързите черва и при силната мускулатура, намалим слузообразуващата храна, тогава червата започват да работят малко по-бързо, а в по-тежки случаи и почти няма разлика в работата. Това малко ускорение на работата на червата, например, човек преди промяната е ходил по голяма нужда един път на 2-3 дена, а сега започва да ходи един път на 2 дена или по-някой път един път на ден, в повечето случаи не е достатъчно за да може активно да тръгнат очистителните процеси, или те вървят, но прекалено бавно, и ще се наложи да чакаме години наред докато получим добър резултат. Още една особеност при слабите черва, е това че тяхната работа се активира на периоди. Тоест, възможно е, при смяна на храненето да имаме подобрение на работата на червата за някакъв период, например месец, а след това ситуацията пак се влошава, независимо от това, че не сме правили промяна в храненето. Това се дължи на факта, че мускулатурата е слаба и на нея и трябва време да си почива, а при положение че мускулатурата е силна, тя много бързо се възстановява и работи еднакво добре през цялото време.

И така, в случая със слаба мускулатура на червата е необходимо, освен намаляването на замърсяването да включим и допълнителни практики. Тези практики, може да ги разделим на две категории: нещата които правим всеки ден и нещата които правим от време на време.

От ежедневните неща, най-важното е да се консумират големи количества зеленчукови салати, тъй като зеленчуците, във вид настъргани на едро, най-добре стимулират перисталтиката на червата и чисто механически изстъргват натрупаната слуз от стените на червата. Подробно зеленчуците са разгледани в статията „Сурови плодове, зеленчуци, сокове и мед“. Но нека да си припомним, как става чистенето чрез зеленчуците. Когато консумираме сурови зеленчуци, именно сурови, при термическа обработка се разрушава структурата на целулозата и няма да имаме ефект на чистене, а обратно ще вкараме в тялото още повече слуз. И така, при консумация на сурови зеленчуци, например зеле, попадайки в храносмилателната система, те не се храносмилат, тъй като човека няма ферменти с които да разруши грубата структура на целулозата и тези парчета зеле, както са така цели попадат в червата. Там, те дразнейки стените на червата стимулират перисталтиката и чисто механически изстъргват натрупаната слуз от стените на червата. Но, тук има много важен момент, ако натрупана слуз на стените на червата е много, а ние ядем малко количество зеле, тогава парчетата зеле е възможно да не могат да стигнат до стените на червата поради прекалено дебелия слой слуз. В такъв случай, просто е необходимо да се ядат по-големи количества зеле. Колкото по-замърсени са червата със слуз, толкова по-големи количества зеленчуци трябва да изяжда човек, за да може да стимулира перисталтиката и да чисти червата.

Разбира се, трудно е например да се ядат големи количества моркови, зеле и други зеленчуци в цялостен вид, тъй като бързо ще се изморят мускулите на челюстите, затова най-лесно е когато зеленчуците са във вид настъргани на едно, тогава и не е нужно много да се дъвчат, защото именно в такъв вид е необходимо те да попадат в червата. За зеленчуковите салати може да добавим, че използването на студено-пресовани масла е добре, защото те практически не се усвояват от организма, но допълнително стимулират перисталтиката, тоест помагат за чистенето на червата и черния дроб. За да има разнообразие при салатите, може да се използват различни сосове и подправки, важното е сосовете да са само от натурални сурови растителни продукти. Особено добре е в салатите да се добавят люти продукти, такива като лук, чесън, репи, защото те помагат за разтварянето на слузта и по-бързото и извеждане от организма. Също така, може да се използва например кисело зеле или разни видове туршии, важното тук е, те да не съдържат химически вещества.

След като човек започне да прилага зеленчуковите салати ежедневно, перисталтиката започва да работи по-бързо и като резултат който очакваме е, ходенето по голяма нужда да се увеличи значително, целта която гоним е – колкото пъти се храни човек, горе-долу толкова пъти и да посещава тоалетната.

Освен ежедневната практика със зеленчуците, има и други практики които може да ги отбележим в категорията „от време на време“, които се правят с някаква периодичност през определен период от време. Една от тези практики е свързана с „почивка на червата“. Хората от сутрин до вечер, всеки ден се хранят по много пъти, не давайки възможност на храносмилателната система да си почива, в резултат на което и мускулатурата на червата заслабва. Отделно, както разглеждахме в предишните статии, че храносмилателната система може да работи в два режима: храносмилане и усвояване, и чистене. За да може да превключи на режим чистене, е необходимо да има паузи в приема на храна. За да може да осигурим добра почивка на храносмилателната система може да използваме тъй наречените разтоварващи дни. Общоприетата практика е един ден седмично да е разтоварващ (24-36 часа). В този ден или не се консумира никаква храна, тоест прави се гладуване на вода или сухо, или се приема само течна храна, която практически няма да активира перисталтиката и ще се усвоява без храносмилане. При положение, че човек няма опит с гладуванията на вода, най-добре е да започне с еднодневна практика на течна храна, когато един ден в седмицата се консумират само фрешове от плодове и зеленчуци и билкови чайове с мед.

След като се приготви фреша, по-възможност, ако човек си е в къщи, може даже го прецеди през цедка, за да може всички твърди частици да се махнат, за да не се включва перисталтиката на червата, тоест, този сок ще се усвоява директно в стомаха без храносмилане. По този начин, хем доставяме енергия и вещества, хем червата си почиват. Меда, е необходимо добре да е разтворен в чая или водата, така че да няма цели частици, по същата причина, да не се включва перисталтиката. Разбира се, меда е необходимо да се разтваря не във врял чай, а да се изчаква чая да поизстине или да се разреди с хладка вода, в противен случай ще деформира структурата на меда.

Когато регулярно, всяка седмица даваме възможност на червата да си почиват, след това тяхната работа се подобрява и мускулатурата се възстановява.

Друга допълнителна практика по чистенето на червата – това са слабителните. Има различни видове слабителни. Единия от видовете, това са солевите слабителни. Най-разпространеното слабително от тази категория е магнезиев сулфат или по-известно като английска сол.

Солевите слабителни действат по съвсем елементарен начин. Когато изпиваме, например чаша вода с английска сол, тази постъпила сол не може да се усвои, тя допълнително извлича вода от тялото, разрежда се и се получава още по-голямо количество вода в района на дванадесетопръстника (около 2 литра), тоест в началото на тънкото черво. Тъй като тази вода не може да се усвои, единственото което остава е да тръгне по червата и да бъде изведена, по този начин се получава промиване на червата. Английската сол се продава практически във всички аптеки. Тук може да отбележим, че дозировките в инструкциите към слабителните, са за такива ситуации, при които човек просто да може да отиде по голяма нужда, например при запек. Тъй като, нашата задача е именно прочистване на червата, стандартната дозировка е необходимо да бъде повишена поне двойно, а може и тройно. След като сме приели такава двойна или тройна дозировка английска сол, както писахме по-горе, се събира голямо количество вода в началото на тънкото черво. За да може тази вода да не бъде извлечена от тялото и да получим обезводняване, е важно след приема на слабителното, в следващите 2 часа, постепенно да изпием голямо количество вода, около 2 литра. Може даже да не е вода в чист вид, а например билкови чайове, в които даже е допустимо да се разтвори мед.

Солевите слабителни имат един недостатък, те са способни да премахнат някакъв слой от натрупаната слуз на стените на червата, но този слой ще е основно от водоразтворима слуз, която се образува от термически обработената растителна храна. Другия вид слуз, мастно-разтворимата, която се образува от животинските продукти, меса, риба, яйца и млечни продукти, особено сирена и кашкавали, солевите слабителни практически не могат да чистят, тъй като тази слуз не се разтваря във вода. Разбира се, количеството водоразтворима слуз в червата е повече от мастно-разтворимата и първоначално солевите слабителни имат голям резултат. Но настъпва такъв момент, в който те практически престават да действат и това е когато на стените на червата е останала основно мастно-разтворимата слуз.

Друг вид слабителни средства – това са маслените слабителни. Класиката тук е рициновото масло.

Действието на рициновото масло се различава от това на солевите слабителни. При солевите слабителни както отбелязахме, в началото на тънкото черво се събира голямо количество вода, около 2 литра и тази вода тръгва по червата и ги промива. Това действие не зависи от състоянието на червата и количеството натрупана слуз в тях. При рициновото масло ситуацията е малко по-различна, тъй като действа чрез друг механизъм. Когато маслото взаимодейства със стените на червата, то силно ги дразни и предизвиква силни движения на перисталтиката. Но, когато слоя слуз върху стените на червата е голям, тогава на маслото му е трудно да премине през този слой от слуз и да достигне до стените на червата за да им подейства. Затова често заедно с рициновото масло се използва и сок от лимон. Сока от лимон, ако се пие отделно от маслото бързо ще се усвои, но, ако е заедно с рициновото масло тогава може да помогне за разтварянето на слузта и достигането на маслото до стените на червата. Другото отличие на маслото спрямо солевите слабителни е, че то може да предизвиква силни очистителни реакции от страна на черния дроб, за разлика от солевите, които като цяло почти не предизвикват очистителни реакции на черния дроб или в минимална степен. Ако черния дроб е много замърсен и само чака подходящия момент да изхвърли насъбралите се токсини, тогава точно при процедурите с маслата може и да го направи, при това много от токсините ще попаднат в кръвта и човек ще има неприятни симптоми, такива като гадене, световъртеж, треска и т.н. Като цяло такова изчистване на черния дроб е тежка процедура, след която на тялото му трябва доста време да се възстанови, седмици или даже месец-два.

Затова, най-удачно е човек да започне чистенето на червата със солевите слабителни и чак след време, след като солевите са си свършили работата да преминава към чистенето с рициново масло.

След приема на рициновото масло, също е важно да се изпие голямо количество течност, по същата схема както описахме и за английската сол.

Още един вид слабителни – това са билковите слабителни. Ярък пример е билката Сена или Майчин лист.

Билковите слабителни като цяло са много по-слаби и по леки. Ако човек, при някакви причини не може да използва солеви или маслени слабителни, тогава съвсем спокойно може да използва билковите. Също така, например при бременност или по-време на кърмене при жените не е желателно използването на солеви и особено маслени слабителни, защото при тяхното използване от органи и тъкани се освобождават токсини, които частично попадат в кръвта, съответно оттам и към плода, а по време на кърмене и в кърмата. Действието на билковите слабителни е различно. Билковия разтвор който изпиваме бързо се усвоява без храносмилане и попада в кръвта. Оттам, той достига и до кръвообращението на стените на червата, където осигурява леки съкращения на мускулатурата на червата. Действието му е меко и леко по цялата дължина на червото.

Колко често да използваме слабителни?

Както споменахме в началото, когато въведем голямо количество сурови зеленчуци в менюто ние караме мускулатурата на червата да работи активно, съответно е необходимо и да им даваме почивка. При слабителните, ние стимулираме още по-силно мускулатурата, тоест правим свръх натоварване. От една страна е добре да дадем такова натоварване, а от друга страна сме задължени да дадем и почивка. Тоест солевите и маслените слабителни е добре да се използват не по-често от един път на две седмици, желателно е един път месечно или даже по-рядко, за да може да си почиват червата. Едновременно с това, задължително даваме почивка на червата, като правим ежеседмично разтоварващи дни на вода или на течна храна. Ако човек прекали със слабителните, тогава се появява обща отпадналост на организма, постоянно ще му се иска да спи и да си почива. При появата на такъв ефект на отпадналост, е необходимо слабителните да се приемат по-рядко.

По кое време на деня да използваме слабителните?

Често в инструкциите на слабителните може да намерите информация че е добре да се приемат вечерно време или преди сън. Тези рекомендации, както и дозировките, са с идеята човек просто на следващата сутрин да може да отиде до тоалетната, когато го тормози например запек. Нашата цел, е чистене на червата, затова най-удачно е да се приемат слабителните 3-4 часа след като човек се събуди, тогава червата, са така да го кажем в боева готовност. Разбира се, както писахме и дозировките е необходимо да са в пъти по-големи от стандартните.

Има и други видове очистителни практики. Една такава практика са клизмите.

Клизмите имат хубаво очистително действие върху дебелото черво, но за съжаление практически не засягат тънкото черво. Да напомним, че тънкото черво е с дължина 6-8 метра, а дебелото само 1,5 метра. Основните натрупвания на слуз, които е необходимо да изчистим са именно в тънкото черво и клизмите за съжаление тук не могат да помогнат. Но все пак, клизмите чистят много ефективно дебелото черво. В много от случаите дебелото черво е много замърсено, така че тук клизмите могат много да помогнат. Като цяло клизмите доста бързо чистят дебелото черво, и при положение, че то е вече поизчистено, да се продължава с клизмите вече няма нужда. Независимо, че клизмите не достигат до тънкото черво, рефлекторно може да се усилва и перисталтиката на тънкото черво.

Заедно с клизмите се нарежда и колон хидротерапията, която е по-приятна от клизмите и добре чисти дебелото черво, единствено едва ли ще доведе до рефлекторното усилване на перисталтиката на тънкото черво.

Още един вид очистителна практика – това е тъй наречената Шанк Пракшалана. Тази процедура е родом от йогическите практики, състои се в следното: последователно, в продължение на няколко часа се изпива голямо количество солена вода (4-6 литра), като паралелно се правят специални стойки от йогата (асани) с цел да се отворят клапите между червата и да може водата безпрепятствено да тръгне и да промива червата. За повечето хора, за съжаление тази процедура може да се окаже прекалено сложна и са възможни случаи, когато клапите не се отварят и тогава ще се наложи да се чака докато се усвои изпитата вода.

Тъй като в днешната статия разглеждаме слабителни, може да отбележим една особеност при тях. В първата статия от поредицата за червата, а именно в „Храносмилателна система: черва, степен на замърсяване“ разглеждахме методи за определяне на степента на замърсеност и състоянието на червата. Както споменахме там, най-достоверния показател за състоянието на червата е времето за което минава храната. Що се касае слабителните, времето за което сработва слабителното, също е много достоверен показател за състоянието на червата. Колкото са по-чисти стените на червата, толкова по-бързо ще сработват слабителните. Съответно, когато регулярно използваме някое слабително в определена дозировка, можем да проследим как във времето се променя времето за което то сработва, тоест, дали състоянието на червата се подобрява. Под времето за което сработва слабителното, се има предвид времето от момента на приемане на слабителното, до момента на първата обилна дефекация. Има вариант, при първата дефекация, да излезе не слабителното, тоест течната маса, а обикновена калова маса. При това положение, е необходимо да изчакаме докато има обилна течна дефекация, при която излиза и самото слабително. Това вече може да смятаме за „Времето за което сработва слабителното“.

При чисти черва, времето за което сработва хубава доза английска сол или рициновото масло е 20-30 минути. Това е показателя към който е необходимо да се стреми човек, започнал да чисти червата използвайки слабителните. При съвременните хора, първоначалните показатели са доста над тези 20 минути. При относително чисти черва, това са 2 или малко по-малко от 2 часа, в повечето случаи това са 3-4 часа, така да го кажем среден показател, и в някои случаи при първото използване на слабително се налага да се чака повече от 4 часа, това са вече съвсем изморени черва. При използването на слабителните ние можем в динамика да виждаме как се чистят червата, съответно като се намалява времето за което те сработват.

И така, показателите към които се стремим са следните – времето за преминаване на храната 6-8 часа и времето за сработване на слабителните 20-30 минути. След като сме достигнали тези показатели, може да се каже че сме изчистили червата. Следва да се има предвид, че когато човек започне активно да чисти червата използвайки тези методики, разбира се тук имаме предвид хората с бавни черва, средно-статистически ще му отнеме около една година за да ги изчисти. В случая с хиперактивните черва този период може да е много по-кратък и да не се налагат допълнителните методи със слабителните и другите процедури, а само корекция в храненето.

И накрая, да посочим някои допълнителни практики, които могат да помогнат за възстановяването на мускулатурата на червата. Освен физическите упражнения, които укрепявайки скелетната мускулатура, едновременно укрепват и мускулатурата на червата, има практика наречена „висцерален масаж“.

Това е терапия на вътрешните органи чрез предната стена на корема. С помощта на особени манипулации с масажен, разтеглящ и вибрационен характер се освобождава напрежението, премахват се спазмите на вътрешните органи и червата, което помага за възстановяване на техните функции. При възможност, е желателно да се отиде при специалист. Разбира се, в интернет има много информация, как може човек сам да си прави такъв масаж.

Също така, всякакъв вид нагряване, затопляне, както на цялото тяло, така и на областите които ни интересуват, могат да помагат.

В следващата статия ще разгледаме причините за образуването на газове и някои допълнителни моменти свързани с чистенето на червата.