Как да въвеждаме нови навици?

Всички знаем колко е полезно въвеждането в нашето ежедневие на полезни навици. Но често тази задача се оказва трудничка. Ние започваме да правим нещо, но не издържаме дълго време, правим го седмица, две, може би месец или няколко, и след това захвърляме занятието. Възможно е това занятие да не ни подхожда в даден момент, но често причината е друга.
Искам да споделя с вас един метод, който аз използвам за въвеждането на навици, той работи доста ефективно. Разбира се има и други методи, възможно е на някои хора повече да подхождат някакви други методики.
За да можем нагледно да проследим какво се случва ще разгледаме един пример. Имаме човек, със наднормено тегло, 120 килограма, който иска да отслабне. Той решава да прави някаква диета, също така решава че от утре започва да бяга сутрин преди работа, 45 минути в парка. Обикновено той става в 7:30 сутринта, закусва и отива на работа. Но сега, ще му се налага да става по-рано, в 6:00 сутринта. И така, събира се той със силите и волята и започва.
Става в 6:00, недоспал, излиза навън и започва да тича. Тъй като за него това е доста необичайно, му е трудно, много бързо се изморява, започват да го болят коленете, едвам диша още на 10-та минута, но той нали е решил, че ще бяга, с воля продължава……и така успява да тича всичките 45 минути, вече едвам ходейки, не може да поеме дъх, той се прибира в къщи. Закусва и отива на работа, разбира се той вече е скапан от бягането и целия ден му е много трудно, изморен е, болят го ставите. На следващия ден той пак става в 6:00 и започва да бяга, тялото още преди да е започнал да бяга го боли, той с воля продължава, още по разбит от миналия ден се връща от бягането. И така може би още един ден той ще изкара, а после има вероятност да се откаже, тъй като тялото страда и на него му е много трудно.
Какво се получава всъщност? Той, на първия ден извършва така да го наречем «мъчение» спрямо своето тяло. На тялото разбира се това не му харесва, но то запомня какво му е причинено. На следващия ден тялото не очаква че ще бъде извършено същото действие. Но след като го направим и на следващия ден и на по-следващия, тялото вече има усещане, че сега ще бъде извършено пак това насилие спрямо него и вече с всевъзможни методи, и се опита да избегне това и да откаже човека от това занятие, например изведнъж ще го заболи глава или ще се появи голямо нежелание да прави каквото и да било, тялото ще използва всякакви методи.
Как да направим така, че на тялото да му харесва и да получаваме удоволствие от това?
Метода може да го наречем «принципа на постепенната адаптация». Нашето тяло много добре реагира и се адаптира към малки, чести, дозирани натоварвания. Как това изглежда на практика?
Разглеждаме пак примера с човека, който е решил да бяга, но сега той ще използва принципа на «постепенната адаптация».
На първия ден, става той в 6:00 и излиза навън, но НЕ БЯГА. Забележете, той не бяга, а само излиза навън и ходи 5 минутки. И така той прави цяла седмица. Защо е необходимо това. За да може да се изработи отначало навика за ставане в 6 часа сутринта. След една седмица, той вече ще става наспал се, с удоволствие ще излиза навън и ще диша чист въздух. Следващата седмица, как мислите започва да бяга? НЕ, продължава само с разходките, но вече 10-15 минути. И вече на третата седмица започва да бяга, като първо ходи 10 минутки, след което бяга, САМО 5 минутки. И вече всяка последваща седмица увеличава времето за бягане с 5 минутки. Звучи малко странно, но ще видите как след няколко месеца този човек с голямо удоволствие ще бяга по 45 минути с лекота. Тогава той ще може да започне на увеличава още повече натоварването примерно със спринтове които ще включи в бягането. На него даже ще му се поиска да увеличава натоварването.
Спортистите основно използват именно този метод.
И така, метода може ефективно да използваме за всякакви навици, включително и свързани с мислене и креативност.
Успехи във въвеждането на нови навици и помнете: отначало ние формираме нашите навици, а после навиците формират нас!